Борисов на ръба
България от дълго време не се ръководи дейно - тя се носи по инерция. Липсата даже на обикновено изпитание и интензивност, от страна на институции и управляващи, стартира да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, тъй като не вижда смисъл. Пътища и уеб сайтове се срутват - сладкодумен облик. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, само че един път насъбран, той може да се отприщи по най-незначителен мотив. А за Борисов е жизненоважно по какъв начин ще се отдръпна от властта.
Мисля, че Бойко Борисов в никакъв случай не е бил толкоз покрай ръба. Досега постоянно е успявал да се измъкне от всевъзможни обстановки и е проявявал извънреден инстинкт за самозапазване. От всички политици на прехода той съумя да задържи най-дълго доверието към себе си в забележителен брой гласоподаватели, тъй че да е на върха.
Сега е на ръба да загуби точно това и да стартира да слиза надолу. Решението му да махне трима министри демонстрира, че Борисов чудесно си дава сметка за това. Работата е там, че обръчът от бушони, които гърмят, с цел да пазят него, от ден на ден се стеснява.
Съвсем скоро той ще се трансформира в тежест на всички, които в този момент имат достъп до властови и финансови запаси поради него и го крепят, тъй като ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ. В момента, в който процентите се смъкнат под тези на Българска социалистическа партия, ще стартира доста бърз срив, а на Бойко Борисов ще му е доста мъчно да оцелее за четвърти път във властта.
Гневната реакция против ръководството във връзка трагичната злополука край Своге е явен знак, че ръководството на ГЕРБ навлиза в своя залез. Спомням си доста добре, че сходни реакции имаше против Костов няколко месеца преди да загуби пагубно изборите. Една луда жена на таксиметров водач удуши детето си, само че вестниците написаха “България умъртви дете ”, а таксиджиите блокираха Народното събрание. Това се случи през март 2001 година. Никой не подозираше, че царят ще влиза в политиката, а успеха на Съюз на демократичните сили на изборите през юни изглеждаше предизвестена. Гневът против ръководството на Костов обаче витаеше във въздуха и избухваше по всеки мотив, без значение дали бе обективен или не.
Правя тази прилика, тъй като ми се коства, че същото се случва сега с Бойко Борисов. Не мисля, че ръководещата коалиция ще се разпадне. Струва ми се неуместно Патриотите да я изоставен, а Валери Симеонов се прави на забавен и се пробва да наподобява, че нещо зависи от него. Дори и без НФСБ властта ще оцелее и това доста ясно бе казано от Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Времето в този момент работи за тях, както и за Българска социалистическа партия, тъй като имиджово те нищо не губят - губи единствено ГЕРБ.
Мисля, че пред Борисов има два разновидността - да направи предварителни парламентарни избори през май следващата година с изборите за Европейски парламент или да ги направи през есента, дружно с общинските. Дори ми се коства, че след година ще е прекомерно късно, тъй като износването на облика му ще е минал своя лимит.
Свидетели сме на скандал след скандал - единствено през отпускарския август имаше три доста съществени: прекъсването на Търговския указател (който съгласно мен е най-големия скандал); банкрутът на застрахователна компания и оставките на трима министри, поради съмнения в корупция при строителството на пътища. Това наподобява като наклонност, тъй като от няколко месеца насам не е имало даже една седмица мъртвило. Следя новините всекидневно и го знам сигурно.
А и България от дълго време не се ръководи дейно - тя се носи по инерция. Липсата даже на обикновено изпитание и интензивност, от страна на институции и управляващи, стартира да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, тъй като не вижда смисъл. Пътища и уеб сайтове се срутват - сладкодумен облик. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, само че един път насъбран, той може да се отприщи по най-незначителен мотив.
А за Борисов е жизненоважно по какъв начин ще се отдръпна от властта. Досега прояви майсторство в преодоляването и задържането й, само че следва най-висшият пилотаж - да слезе безболезнено от сцената. Лично за мен това ще е доста забавно за наблюдаване, тъй като не се сещам за друга аналогия в историята на следосвобожденска България. Президентските избори са прекомерно надалеч, с цел да се опита да се пенсионира там, макар, че явно желае и заради тази причина ГЕРБ непрестанно бие по Румен Радев, прочее все по-неуспешно.
Изгледите да остане министър председател в тази неуместна коалиция по никакъв начин не са положителни за персоналния му облик, който по този начин грижливо пазеше в последните 18 години. Само за няколко месеца той може да се трансформира от обичан и харесван от мнозина в ненавиждан от съвсем всички. Това е ръба, за който приказвах при започване на този коментар. В някакъв смисъл Борисов е в капан, а дали ще успее да се измъкне и този път следва да забележим.
Виж всички публикации от Явор Дачков-->
Мисля, че Бойко Борисов в никакъв случай не е бил толкоз покрай ръба. Досега постоянно е успявал да се измъкне от всевъзможни обстановки и е проявявал извънреден инстинкт за самозапазване. От всички политици на прехода той съумя да задържи най-дълго доверието към себе си в забележителен брой гласоподаватели, тъй че да е на върха.
Сега е на ръба да загуби точно това и да стартира да слиза надолу. Решението му да махне трима министри демонстрира, че Борисов чудесно си дава сметка за това. Работата е там, че обръчът от бушони, които гърмят, с цел да пазят него, от ден на ден се стеснява.
Съвсем скоро той ще се трансформира в тежест на всички, които в този момент имат достъп до властови и финансови запаси поради него и го крепят, тъй като ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ. В момента, в който процентите се смъкнат под тези на Българска социалистическа партия, ще стартира доста бърз срив, а на Бойко Борисов ще му е доста мъчно да оцелее за четвърти път във властта.
Гневната реакция против ръководството във връзка трагичната злополука край Своге е явен знак, че ръководството на ГЕРБ навлиза в своя залез. Спомням си доста добре, че сходни реакции имаше против Костов няколко месеца преди да загуби пагубно изборите. Една луда жена на таксиметров водач удуши детето си, само че вестниците написаха “България умъртви дете ”, а таксиджиите блокираха Народното събрание. Това се случи през март 2001 година. Никой не подозираше, че царят ще влиза в политиката, а успеха на Съюз на демократичните сили на изборите през юни изглеждаше предизвестена. Гневът против ръководството на Костов обаче витаеше във въздуха и избухваше по всеки мотив, без значение дали бе обективен или не.
Правя тази прилика, тъй като ми се коства, че същото се случва сега с Бойко Борисов. Не мисля, че ръководещата коалиция ще се разпадне. Струва ми се неуместно Патриотите да я изоставен, а Валери Симеонов се прави на забавен и се пробва да наподобява, че нещо зависи от него. Дори и без НФСБ властта ще оцелее и това доста ясно бе казано от Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Времето в този момент работи за тях, както и за Българска социалистическа партия, тъй като имиджово те нищо не губят - губи единствено ГЕРБ.
Мисля, че пред Борисов има два разновидността - да направи предварителни парламентарни избори през май следващата година с изборите за Европейски парламент или да ги направи през есента, дружно с общинските. Дори ми се коства, че след година ще е прекомерно късно, тъй като износването на облика му ще е минал своя лимит.
Свидетели сме на скандал след скандал - единствено през отпускарския август имаше три доста съществени: прекъсването на Търговския указател (който съгласно мен е най-големия скандал); банкрутът на застрахователна компания и оставките на трима министри, поради съмнения в корупция при строителството на пътища. Това наподобява като наклонност, тъй като от няколко месеца насам не е имало даже една седмица мъртвило. Следя новините всекидневно и го знам сигурно.
А и България от дълго време не се ръководи дейно - тя се носи по инерция. Липсата даже на обикновено изпитание и интензивност, от страна на институции и управляващи, стартира да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, тъй като не вижда смисъл. Пътища и уеб сайтове се срутват - сладкодумен облик. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, само че един път насъбран, той може да се отприщи по най-незначителен мотив.
А за Борисов е жизненоважно по какъв начин ще се отдръпна от властта. Досега прояви майсторство в преодоляването и задържането й, само че следва най-висшият пилотаж - да слезе безболезнено от сцената. Лично за мен това ще е доста забавно за наблюдаване, тъй като не се сещам за друга аналогия в историята на следосвобожденска България. Президентските избори са прекомерно надалеч, с цел да се опита да се пенсионира там, макар, че явно желае и заради тази причина ГЕРБ непрестанно бие по Румен Радев, прочее все по-неуспешно.
Изгледите да остане министър председател в тази неуместна коалиция по никакъв начин не са положителни за персоналния му облик, който по този начин грижливо пазеше в последните 18 години. Само за няколко месеца той може да се трансформира от обичан и харесван от мнозина в ненавиждан от съвсем всички. Това е ръба, за който приказвах при започване на този коментар. В някакъв смисъл Борисов е в капан, а дали ще успее да се измъкне и този път следва да забележим.
Виж всички публикации от Явор Дачков-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ